НА ПУХИ

Sunday, May 13, 2018

Наистина вярвам, че ти, мое малко бяло съвършено Пухче, бе изпратено от космоса в живота ми с мисия. 

Появи се в момента, в който имах най-голяма нужда от теб. Донесе ми толкова много щастие. 

Нямах търпение да се прибера от университета и ти да ме чакаш в малкото ни студио в общежитието. Още от асансьора те чувах как ентусиазирано мяукаш пред вратата. И ти нямаше търпение да се прибера, за да те гушкам! 


После пък, когато сядах на металното черно столче пред бюрото си, за да пиша блог публикации, ти винаги стоеше около мен. Дали сгушена в скута ми или от дясно, до лаптопа, беше моята неразделна приятелка във всеки един момент. 


Даже като ставах да взема нещо от хладилника или отивах до тоалетната, ти пак тичаше по петите ми. Искаше винаги да сме заедно!


Имахме си и наша песен. Talking To The Moon на Bruno Mars. Всяка сутрин, когато първата ми аларма звъннеше с тази мелодия, ти скачаше нетърпеливо от леглото на пода (където беше телефона ми) и започваше да мяукаш (пееш) с музиката. Аз не исках да ставам, спеше ми се, а ти идваше при лицето ми с мъркане и се опитваше да ме събудиш. Винаги ще ми липсва това събуждане.


Никога няма да забравя и най-любимият ти момент в нашата рутина във Франция. Вечерно време, когато сядах в леглото с книга в ръка и ти буквално скачаше при мен, мъркайки като мотопетка, бутайки се между мен и книгата. Искаше да те галя и гушкам, имаше нужда от толкова много любов. 


Или как ми казваше “наздраве” с мяукане всеки път когато кихах.


Или когато веднъж в късните часове на нощта реших да си оправям гардероба и извадих всички дрехи, ти пак бе там, стъпила на малката масичка, просто стоеше и гледаше към мен. Подкрепяше ме в абсолютно всичко. 


Понякога ме ядосваше по малко. Като се завираше измежду шкафовете и гризеше ъгълчетата на листовете ми, например. Или като разпъвах голям лист хартия на пода, за да рисувам с маслени бои и минаваше през него. После трябваше да ти мия розовите лапички. Най-хубавите розови лапички на света!


Един от най-трудните моменти в живота ми, преди сегашния, бе да те оставя в България, докато се настаня в Англия и подредя нещата си така, че да мога да те взема отново при мен. Когато кандидатствах за магистратура в Обединеното Кралство, не знаех, че самолетните билети за животни са толкова скъпи и не предполагах, че ще бъда изправена пред избор да те оставя при родителите си или да променя напълно плановете си за развитие.


Оставих те в дома си в България с обещанието, че един ден ще имам възможността да те взема отново при мен и пак да си бъдем заедно. Този ден така и не дойде. Както се появи в живота ми, като магия, дар изпратен от небесата, така и си отиде - без дори най-малък намек, че ни напускаш завинаги. 


Много ми е мъчно и сърцето ми се къса от болка, но ще те пазя завинаги в ума и спомените си, моя мила Пухи. Мое прекрасно бяло момиченце. 


Ти ни донесе толкова много радост вкъщи. Не само на мен, а на цялото ни семейство. В най-трудните моменти за родителите ми, когато аз и Оли заминахме за Англия, и семейният дом остана празен, ти ги утешаваше заедно с Кити. Вие двете бяхте малките момичета, носещи щастие вкъщи. 


Не знам защо животът ти трябваше да бъде толкова кратък, но вярвам, че всичко става с причина и се надявам сега да си на едно още по-хубаво място, в което си безгранично щастлива и изпълнена с любов, здраве и енергия. 


Знам, че някога пак ще се срещнем.

Благодаря ти, че бе част от моя живот.

Почивай в мир, Пухи. Обичам те безкрайно много. 


12.05.2018г. 

No comments:

Post a Comment

Thank you so much for your comments, they make me so happy!
If you have any questions, drop me a line at savinainfluencer@gmail.com
For business collaborations, please contact me at savinamanagement@gmail.com

- Savina xx